Отвори внезапно очите, заслепи го силна, бяла светлина. Тя постепенно се стопи и пред него се разкри един дълъг и снежнобял коридор. Мъртвешката тишина, която го бе обгърнала, изрисува също така и белите стени и бял под. Лъчът светлина постепенно се сви, до степен че се превърна в една миниатюрна точица, която застана неподвижно в пространството. Павел се шокира от цялата тази действителност и се огледа на всички страни - сърцето му затуптя ускорено, целият пулсираше в едно състояние, подобно на силен шок. След около минута се свести и реши да тръгне само напред – все така плах и заслепен от цялата тази странна белота. Опита да си спомни как, за бога, се озова тук... какво е това място... какво трябваше да направи. Беше сам, наоколо нямаше жива душа, а това още повече накара съществото му да пулсира в състояние на крайно безпокойство. Изведнъж пред очите му се изписа една врата – не много голяма, все така обрисувана в загадъчният бял цвят. Пое дълбоко въздух и рязко я бавно я отвори. П ...