- Мършав живот, мършаааав!....
Беше ранна есенна сутрин. По каменните стълби, които водеха от малката рекичка до мегдана на селото се затътрузиха стъпки. Бавно и с отегчение бялата глава на дядо Пею се показа от сянката на старите върби, расли току до реката. Селският мегдан беше почти празен, само кметът и Тодор тракториста седяха на дървената пейка пред кметството и обсъждаха започващата сеитба. Селото не беше голямо, имаше-нямаше двеста къщи, но не във всички живееше някой. Въпреки това беше чисто, тротоарът боядисан наскоро, а няколкото пейки пред кметството бяха сравнително нови и читави. Всяка сутрин кметът подраняваше тук, за да размени по някоя добра дума със съселяните си, всеки тръгнал по работата си.
- Мършав живот, мършаааав!.... – отекна в тишината пак гласът на дядо Пею. Леко прегърбената му осанка стигна до двамата ранобудници и те го поздравиха. Дядо Пею не отвърна на поздрава, а само поклати глава, махна с ръка да му направят място на пейката, подпря се на рамото на км ...