Вятърът се въртеше, сякаш котка гонеща опашката си.
Какво ли е да се къпеш във вятър, като птиче в пясък?
Тази мисъл не даваше покой на Сем Лаури - Рицарят на облаците.
Бе се къпал в реки, в езера, в морета, в кладенци. Дори в мръсни вани.
Но във вятър никога! Разбра, че винаги е мечтал именно за това.
Да се люби с вятъра. Да усети как го издига над земята като огромен тирбушон.
Да почувства мощната му транспирация и фуниевидното торнадно туловище,
което ще го изстреля в космоса. Високо, високо над земята.
Над хората-мравки, които пъплеха около своите мравуняци-градове.
Жалки, нищожни робчета, които не можеха да усетят мириса на свободата,
защото твърде много се страхуваха от смъртта. Мисълта на Мигел де Унамуно
се гмурна като изящен делфин в съзнанието му: ...