СЕМЕЕН ХОТЕЛ

Дойде…

Приседна пред масата ми...

Измъкна от една чанта една скица…

И я сложи на масата!

Завъртя я, да я виждам добре и рече:

- Да ми направиш проект за къща!

Огледах скицата…

Огледах него…

И питам:

- Каква къща? Колко голяма? За колко хора?

И ми обяснява:

- Ти ще решиш колко ще е голяма! Ама да има седем спални, другото го прави как знаеш.

- Абе, ти нали къща искаше?

- Къща!

- Къща или хотел? С толкова спални!

- Толкова!

- И защо ти са толкова спални?

- Как защо? Една за мен и жената и другите за децата!

- И колко са те?

- Пет! И все момичета!

- И на всяко отделна стая?

- Ами момичета, знаеш ли дали кат пораснат, другаде ще отидат, дали друг ще доведат, та да има.

- Ами седмата стая за гости ли е?

- Не! Надяваме се да има и момче!

И си побъбрихме още за това-онова, и се разбрахме и си тръгна…

Ама преди да излезе през вратата, се обърна…

- Щях да забравя! Прави така проекта, че ако се наложи, да може още поне една стая да се прибави!

- Тя пък защо ти е?

- Абе, знае ли се! Може и шестото да е момиче!

И направих проект…

И го изградиха…

И стана къща за чудо и приказ…

И кога я откриха…

Що вино и ракия се изпиха…

Що радост беше!

Ама не разбрах, дали че къщата харесваха…

Дали, че не се налагаше да се разширява…

И осма стая да се добавя…