Семейна идилия
Лили бързаше много. Подреждаше масата, като вземаше по няколко неща от кухнята, но все пак не успя да оправи всичко навреме.
- Ехоо... Лили, прибрах се!
- Идвам, Емо! - викна тя и с разтреперана ръка постави чашата за вино на масата.
Приглади косата си, пое дълбоко дъх и се опита да се успокои, докато вървеше, за да посрещне съпруга си.
- Умирам от глад. - Емо я целуна по бузата. - Какво си приготвила за вечеря, ухае много добре?
- Още не е готова, закъснях малко - с треперещ глас му отговори тя. - Видях се на кафе с Ева и не усетих кога времето отлетя.
- С Ева?! Оф, колко пъти съм ти казвал, че тази жена не ти влияе добре? Само ти пълни главата с глупости!
- Моля те, Емо! Не се ядосвай, Ева ми е приятелка още от детските години, не мога да я изхвърля от живота си с лека ръка.
- Приятелка??! Тя непрекъснато те настройва срещу мен! Коя приятелка би искала ти да страдаш, като останеш сама? Или просто иска и ти като нея да се разведеш и да си съсипеш живота!!
- Ева не си е съсипала живота! - Знаеш, че се разведе, защото хвана мъжа си с друга! И сега си е много добре - има кариера, излиза с приятели, пътува...
- Боже... кариера имала - саркастично продължи мъжът ѝ. - Пътувала била... до Карлуково сигурно! Хайде, сипи по чаша вино, докато чакаме вечерята.
- Извинявай, Емо! До половин час ще бъде готова. Тъкмо ще поговорим с теб... - Лили не откъсваше поглед от чашата, докато бавно сипваше от кехлибарената течност, а гласът ѝ издайнически трепна.
- Оооу... и за какво искаш да си поговорим, Лили? За твоето несериозно отношение към нашето семейство ли? Или за това, че поставяш винаги някой друг пред мен?
- Емо, моля те... Не поставям никого преди теб. Просто исках да те попитам дали ще може този уикенд да отидем на гости на родителите ми... да ги видя поне за малко. Повече от половин година не сме ходили при тях... Липсват ми.
- Точно този уикенд няма да стане, имам работа в офиса, но ще се опитам да организирам нещо за другата седмица. Ще бъде трудно, но щом искаш, ще се постарая да те зарадвам. Както винаги съм го правил. - Усмивката на лицето му беше изкуствена, но Лили не обърна внимание на този факт.
- Така каза и миналия месец, но не успя. Може да отида сама... - прошепна тя, почти на себе си, и отпи огромна глътка вино.
- Сама? Брей, брей... До какво води едно кафе с Ева. - Подигравателно проговори Емо, докато въртеше чашата в ръката си и замислено гледаше смутената Лили, която не смееше да вдигне очи от салфетката в ръката си.
- Искаш да предадеш единствения човек, който наистина го е грижа за теб?!
- Но, Емо, аз няма да те предам. Ще отида само да се видя с родителите си.
- Това е работа на тази твоя „приятелка“ Ева?! Онази долна кучка те е подучила да се държиш толкова неуважително, нали?! - Емо вече едва сдържаше гнева си.
- Стига, Емо, моля те! Не се държа неуважително! - Лили вече беше на ръба да заплаче, и гласът ѝ издайнически започна да изтънява.
- Напротив, точно това правиш! - Емо удари с юмрук по масата, и Лили подскочи уплашено.
- Моля те, Емо...
- Защо трябва винаги да ме ядосваш, Лили?! Защо ме караш да крещя?! Сега се и разплака... Писна ми от твоите емоционални изблици!
Лили вече притискаше салфетката към устните си в опит да заглуши хлипанията, които напираха оттам, но сподавеният ѝ плач, като заплашителен тътен преди земетресение, бълбукаше отвътре.
- Знаеш ли, писна ми! - Емо хвърли чашата с вино върху масата и блъсна яростно стола си. - Излизам! Отивам да вечерям навън, а ти си помисли хубаво как трябва да се държиш!
Още преди Лили да успее да реагира, съпругът ѝ си грабна палтото и с трясък напусна дома им. Докато тя с недоумение гледаше празния стол и капещото от масата вино, Емо звънна на Ева:
- Къде си, котенце мое? Всичко мина по план и вече пътувам към теб.
© Юлиана Никифорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много добър пример за психологическа манипулация.
-
Браво и от мен. Харесвам разкази с подобна тематика , или ''нещата от живота'',както обичам да казвам.
-
Хубав разказ! Поздрави!
-
Много добре написан разказ! Уви, героинята не е случила на мъж,но по -лошо е,че има приятелка-враг.
-
Благодаря ви ❤️
-
Досетих се за целта на това преднамерено поведение, а и ти много умело водиш читателя. Хубаво писане.
-
Домашното насилие, добър разказ. Но да беше ревнало и някое невинно детенце! Иначе какво семейство са: да вечерят и спят заедно, ако шефът не чука навън.
безжичен - не е до омраза към родителите на другия, а похват на насилника да държи всичко под контрол. Държи "под ключ" жертвата си и я откъсва от всички и всичко, за да я държи в подчинение, вменява стокхолмски синдром. Да се чувства слаба без него. -
По-скоро - с очакван. Ако един от двамата съпрузи или съжителстващи не иска да види или мрази родителите на другия, тази връзка е безвъзвратно приключила. Както, впрочем, и родителите. Разделяйте се - няма смисъл и нищо не може да се направи. Има толкова други мъже и жени за вас!
-
Разказче с неочакван край. Много емоционално.
Хареса ми.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
