Глава осемнадесета
“Шумкарите започнаха да обикалят индустриалните предприятия. Един ден дойде и нашият ред. Трима от тях, въоръжени влязоха във фабриката и казаха да се съберат всички работници. В тютюневите предприятия, в тези години, 95% от работниците бяха жени. При нас работеха само петима мъже и 120 жени. Накараха ни да застанем от едната страна баща ми, брат ми и аз, а от другата работниците. Шумкарите се обърнаха към работниците и ги питаха, дали някой от тях има нещо да се оплаче от нас тримата. Ако има сега бил момента. Работниците отговаряха, че няма. После посочвайки към баща ми, казваха че той е като техен баща, а че ние сме неговите двама родни сина. Шумкарите много се ядосаха и пак попитаха същото, като междувременно единият от тях отправи няколко изстрела към краката ни. Разбира се, това беше маневра за сплашване и никой от нас не беше ранен. След като работниците повторно застанаха на наша страна, шумкарите изпсуваха и си отидоха. На следващият ден целият квартал знаеш ...