Jul 11, 2007, 4:28 PM

Сервисът на любовта 

  Prose
1002 0 2
4 мин reading
- Сим, защо не беше в петък на даскало? - попита ме Десислава.
- Не ми се идваше, Дес - пак бях кисела - нещо ново?
- Ам... писа ти отсъствия по Литература...
- Ново 20! - сопнах се аз - Друго!?
- Ам... не... А! Драгомир те търсеше - усмихна се тя.
- Онзи грозен, гаден метъл, дето оплю най-хубавото стихотворение в живота ми? - вече бях ядосана. - Че за какво съм му на него пък аз?
- Да, същия... Не знам, за някакво състезание май...
     На 16-ти април ни събираха в Кабинета по Биология за уточняване на формалностите около въпросното състезание. Ето го и "Него" - кралят на метълското общество... Малко скинар го раздаваше. Отново (както винаги) беше облечен с черен суитшърт на "Nightwish" и черни панталони. Този малък, злобен екземпляр летеше към мен със скорост на кадилак по магистралата. Идеше ми да кажа: "В къща съм, не ме пипай" ,но той застана пред мен и:
- Ето го и моя отбор - и намигайки, ми подаде ръка да се запознаем...
Ама нали съм си учтива, ударих една усмивка с 32 зъба и се направих, че ми е приятно да се запозная с такъв виден член на метълската прослойка!...
     След уточняването на досадните формалности, трябваше да се прекръстя, да тегля една молитва и да се запътя към "не-човека" и да се присъединя към отбора му...
- Драго, къде да пиша - попитах. Поглеждайки го в очите, си помсилих "За Бога, човек, вземи си сложи табелка "Аз хапя", да уведомиш хората..."
- Ето тук - каза той, подавайки ми химикала и попивайки всяка буква, която пишех. - Прави каквото ще правиш, но, моля те, нека химикала не попада в ръцете на брат ми! - и ми направи поглед на вдясно - стоящия Живко (човеко-мутант). Всички знаехме кои са, както и всички знаехме, че са братя. А простотията и глупостите, които вършеше Живко, се носеха след него като воня от скункс! И тогава си мислиш: Един дол Дренки!
       Всъщност от този ден нататък поддържах "колегиални" отношения с Драгомир, вечер - в Интернет, а денем - в училище! И от тук се започна историята... Стартът беше с украсени и натруфени, парфюмирани комплименти и кратки теми на разговор от рода на "Къде расте кивито". И така, на 20 април бях поканена на мача между 11 б и 11 г (волейболния). Наистина, често се захласвах по спортисти, но не бях виждала момче така да бие сервиси... леле... Страхотно секси беше! Да си кажем правичката, още слизам във салона да видя как играе... Поиска да ме изпрати до нас... По пътя реши да сложи ръка на кръста ми и тогава ти идва да попиташ "какво правиш, по дяволите?" Но, повярвайте ми - Прегърнат ли те ръцете на Драго... нямаш време нито за мсилене, камо ли за запитване...
И така, обади ми се в Събота, разбрах ме се за Неделя... и така, това беше първата ми официална среща с "грозния метъл"... Да, поддадох основите си на разклащане и ето ме сега... на какво приличам?! Ако някой поне ме беше насочил и ми беше казал накъде отивам... сега нямаше да съм тази развалина!
Отидохме на кино - ето сега ме питайте защо мразя филма "300"! Колко гледахме филма, оставям на вашата фантазия...
Е, приказката започна с "Имало едно време", но не завърши с "живели щастливо до края на дните си"... Не знам... дали бих го нарекла отново... приказка...
Когато го питах: Защо си с мене?, не чувах думите: "защото те обичам", а просто някакво смънкано "Ами, радваш ме!". А границата рухна, когато:
- Хей, мило, днес минаваме най-дългата ти връзка! Ха! (4 дена) - прегърнах го аз...
- Каква връзка е? Не сме я консумирали.
- Друга ли имаш? - с ревлив глас го питах аз.
- Там е работата! Много са! Не ми е нужно да знам имената им дори!
Разсъжденията за това "какъв човек е той" оставям на вас.
Е, свърши се. Скъсахме... нямаше вече такова убийствено чакане. Sms-и с подсказващ поддтекст "извинявай и днес ти изневерявам, няма да мога да дойда... извинявай..."
Но аз бях твърде силна и реших, че ако трябва, ще жертвам себе си, но искам този човек за себе си (ще ме помислите за луда, нали) И ето, правих ли, не правих опити да се съберем, но чувах следните думи:
- Нуждаеш се от превъзпитание! И от урок по общуване! Замисли се малко! Не ти отива на възрастта!
"нуждаех се и от урок по любов, но това него не го интересуваше, нали?"
Направих последен опит, с риск да чуя същите думи, но Бога ми, чух по-страшни:
- Не мога да ти дам повече вече, съжалявам! Бия се на Друг фронт!
      Един лъч светлина ме "фрасна" по главата! Това ли са жените за тебе? "Трофей", "Фронтове", които печелиш, а после в мислите си се радваш на спечелването им. Беше толкова желан, че се изплъзваше още по-бързо... А какво ли е оставало след тебе... на бойното поле?
      Още вярвам, че някога пак ще можем да сме заедно... И се правя на сляпа, че бях поредния ти сервис и сега съм самотната топка в ъгъла на другото поле...
                                                                    ***
- Дес, Драго казвал ли е нещо за мен?
- Той... не говори за теб!


"Дано някой ден... Ти да си топката, в другото поле"!


                                                                                                             КРАЙ

© Симона Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Разказчето е много хубаво,но не мога да разбера...Нещо против метълите ли имаш?...
  • Иначе бих ти писала 5, но сега ще ти пиша 6, за да се качи средната оценка, защото, каквото и да си говорим, разказът ти не е за 2. Надявам се и други хора да го прочетат и да изкажат мнение...
Random works
: ??:??