Униформата все още ѝ ставаше, макар че я получи преди 10 години. Миришеше на карамел, кафе и пури. Харесваше ѝ съчетанието на синьо и бяло. Това я караше да се чувства чиста, въпреки че вечер я сваляше с отвращение.
Ходеше с радост на работа, облечена в уханната си униформа, за да може по цял ден да разнася каната с кафе, да сервира вкусни торти, но най-вече да се вижда с приятелите си.
Започна работа в кафенето, когато беше студентка. Барманът примамлив младеж с живи очи я плени още с влизането ѝ. Докато се усети три изгрева и четири залеза по-късно вече бяха колеги. Той правеше кафето, слагаше бита сметана, облизваше пръста си, който винаги се цапаше, когато слагаше сметаната, поръсваше с канела, а тя поднасяше напитката.
Завършиха по едно и също време, но той отиде да преследва детската си мечта и обеща да се върне, а тя остана да го чака. И чака вече 10-а година подред.
Мечтата му беше да обиколи света. Стана стюарт в катарските авиолинии.
Обиколи над 100 дестинации и всеки път, ко ...