Mar 2, 2023, 5:12 PM

Сетната дума 

  Prose » Narratives
1553 8 28
6 min reading
– Отреден ти е Стоил! – огледа я от глава до пети чорбаджи Стойковица, а Божура проплака насреща ѝ:
– Недей тъй, мале! Знаеш, че ме люби Дойчин…
Старицата сниши тон:
– Дъще, от друга черга е. Що ще чиниш при тия хора? Кога бяха живи майка ти и тейко ти (мир на праха им!) и тях учех: От едно тесто трябва да са двете половини…
Сведе поглед Божура, а старата жена с мъка се изправи на миндера. Макар и обезсилена от болестта, по лицето ѝ се четеше онази природна аристократичност, присъща на малцина. Сила, дето не дава думата ѝ на две да се кърши. Че всичко бяха видели уморените ѝ очи. Влезе млада снаха в най-богатия род в селото, но рано остана вдовица с дребно дете на ръце. И никой мъж не пожела в дните си. Отгледа Васил и сама свикна да взема важните решения, присъщи на мъжете. Споминаха се и свекър ѝ, и свекърва ѝ, а кокалестата на вид жена пое на плещите си цялата тежест на кърския труд. Щом синът ѝ се задоми за Гюргена и се появи Божура, дойде най-голямото нещастие.
Една пролет, четири ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивита All rights reserved.

Random works
: ??:??