Ех, нерадостен е животът на домакините. Пътят, общо взето, е заключен между печката, мивката и пералнята, с кратки прибежки до дъската за гладене (за разнообразие). И става още по-нерадостен, щом цъфне кокичето и фантазията ми се разлисти, като прасковено дърво с розови цветчета. През главата ми минават едниии...
Например - зима. Голям сняг. Малка дървена хижа се е сгушила на завет в долчинка в гориста местност. През гората минава път. А на пътя е закъсал пътник. Да речем - Мел Гибсън (с малко повече фантазия може да мине и за скандинавец). Та седи си Мелчо на пътя и се чуди дали да юначества още малко или да се скрие в тая хижа, която изглежда така уютна и топла отвън. Откъде да знае сиромахът какво го чака вътре?! По някое време решава, че няма смисъл да се прави на герой, щото и без това няма кой да го види на тоя пуст път. Пък и вълците изобщо не оценяват героизма. За тях е все едно дали си пич или си мухльо, за тях хората са или крехки или жилави. Така че Мелчо смело се насочва къ ...