Аз обичам Шампанско, винаги съм го обичала. Поради това, което е и всичко, което е в него. Харесвам цвета му. Толкова е уникален, че дори си е дал име, цвят ‘Шампанско”. Нежен и леко прозрачен – цвят способен да бъде фон на всичко...
Как се нарича умението да сътворяваш цветове? Има нещо особено в Шампанското. Нещо свързано с очакването за нещо неповторимо. В него се съдържа някакъв неоставимо-вкусен възторг към това, което предстои да се случи. И той е толкова голям, че миниатюрната човешка психика се обърква и вместо да издиша въздуха породен от вълнението и така да освободи напрежението си, прави ДРУГО – точно обратното – вдишва го, приемайки го навътре с двойна сила! И мирисът Шампанско те покрива... усуква те отвън навътре и те прибира... В себе си...
експлоатационно...
Но. Това е най-хубавото на Шампанското, никога не си истински подготвен за него. Вземаш бутилката. Не! Поемаш бутилката, с точно тази разлика в действието. Пръстите ти оставят следи по изпотената й повърхност.
Отва ...