Шампанското
Зимата на Горбачовата перестройка в Москва бе повече от страшна - кучешки студ, гарниран с абсурдна заповед да не се продава алкохол повече от бутилка. Бях студент последна година в Техническия Институт и сесията беше към края си- една от най-тежките в моето следване. В общежитието цареше хаос и глад. Третият съквартирант, руснак от далечен Сибир, замина да доведе своята годеница. След два дни трябваше да се оженят.
С Васката се връщахме от поредния изпит. На ъгъла се виеше тройна тлъста опашка като змия. Продаваха алкохол и ние се наредихме. Студът ни пронизваше до кости. След два дни имахме изпит при професор Медведев. Чакаха ни безсънни нощи чертане. Трябваше да заредим батериите с малко гориво. Минаха два часа и бяхме близо до заветната течност, когато продавачката обяви, че шампанското е свършило. Побеснях. С Васката бяхме загубили два часа чертане, недоволно ръмжахме и псувахме. Но нямаше какво да направим. Жаната разпери красноречиво ръце и се обърна да събира кашоните. Приличаше на кукла неваляшка в многото дрехи и шалове и аз се запитах какво ли има под тях.
Прибрахме се гневни и гладни в проклетото общежитие. Нямаше нищо за ядене. Решихме да си направим чай.
- Чай! - с отвращение процеди Васката.- Ще ми се смеят гаргите в България! Да пия чай като болен!
Нямахме избор. Седнахме примирено един срещу друг. Пиехме горещия чай, но чертаенето не вървеше на никъде. Два пъти изпусках туша. На третия хвърлих рапидографа ядосано.
- Един път да взема тоя изпит и си хващам самолета за у дома. Поне ракийка има колкото искаш в мазето на дядо.
- Ако не я е сложил под ключ като моя за сватбата ми – констатира скептично моят приятел.
- Чакай, чакай - Васката се изправи ухилен.- Сибиреца може да е скатал нещо за сватбата, давай да проверим.
Започнахме да тършуваме по шкафа и куфарите на третия в стаята. Нищо.
- Под леглото виж, там, зад чантата с мръсните дрехи.
Васката легна по корем и започна да измъква кутийки и кашончета. С последното изтегли и моя рапидограф.
- Това е запечатано особено, дай да видим какво крие, прилича ми на бутилки.
Почервенели от възбуда, разрязахме картона и извикахме екзалтирано:
- Шампанско!
- Виж ти Сибиреца какви запаси имал за сватбата- смигнахме си двамата.
Решихме да отворим само една бутилка, колкото да се стоплим и да ни дойде вдъхновение за чертане. Наляхме пенливата течност направо в чашите за чай. Пихме шампанското с черен хляб и бяхме повече от щастливи. До сутринта всичко бе начертано перфектно, но и бутилките светеха празни.
Събудихме се около обяд. Погледнахме в кашона и изтръпнахме. Сибиреца си идваше в деня на изпита, утре. Трябваше да намерим начин да възстановим изпитото.
- Какво ще правим сега, брато? - сложи ръце на кръста Васко.
- Ще измислим нещо - потърках челото си философски.
- А изпитът?- продължаваше нервно да се върти моят приятел.
- Чертежите са перфектни. Медведев ще онемее- успокоих го аз.
- Ако не намерим 6 бутилки до утре, ние ще онемеем като си дойде Сибиреца -посочи празния кашон той.
Сещах се и още как. Имахме само един изход, да се наредим пак на някоя двойно-тройна опашка за алкохол. И дали щяхме да улучим шампанско, не се знаеше.
Излязохме опаковани като бели мечоци. Застанахме на опашката и почнахме да се изпитваме, да минава времето. Докато преговорим два пъти конспекта, минаха два часа и нашият ред дойде.
- По бутилка на човек - отряза ни като резачка неваляшката.
- Аман-заман, трябват ни шест- опитахме се да преговаряме ние.- Приятелят ни се жени.
- Който се жени, идва с бележка от гражданското - отсече тя. - Следващият.
Изпратих Васката с бутилките в общежитието и останах да се редя отново. Краката си не усещах вече, ставаше следобед и притъмняваше.
- Ти взе днес- сряза ме тя- запомних те.
- Трябват ни шест бутилки, спешно е- пак се опитах да уговарям жената.
Продавачката ме погледна насмешливо и отсече:
- Махай се ако не искаш да извикам полиция или брат ми.
Загледах се в нея. Не можеше да се разбере на колко години е, хубава ли е или грозна. Беше омотана като копринена буба в многото шалове.
Минах встрани. Стоях и мислех. Дядо ми казваше: „Жената си иска мъж, да знаеш". Бях се замислил и Васката се появи бесен.
- Свърши пиячката точно пред мен на другата опашка, мамка му. Какво ще правим сега?
- Каквото сабя покаже- отговорих му аз.
Минах до първия, който купуваше, погледнах нахално жената и заявих:
- Предлагам изгодна сделка.
Тя ме изгледа и кимна да мина до нея. Обходи ме с поглед от главата до петите.
- Ти не си руснак.
- Българин съм- признах с присвити очи. - Слушай, работата е там, че...
Васката бе усетил накъде бия, защото ме дръпна за ръкава:
- Ти си луд. Ще си вземем белята.
- Вече сме си я взели - отговорих му аз.- Няма връщане назад.
Жената ни поглеждаше с периферията на окото и продаваше последните бутилки шампанско. Мъжете се разотидоха, появи се брат й и ни изгледа криво.
- Това са клиенти, ще договаряме нещо - отпрати го тя.
Обърна се бавно към мен:
- Казвай.
Приближих се плътно до нея и с нисък глас й казах в ухото:
- Колкото пъти правим любов тази нощ, толкова бутилки ще ни дадеш шампанско.
Тя започна да се смее. Смехът й се разсипа на снега като кристалчета звезден прах. Гледах я сериозно. Имаше хубава усмивка и сладък смях.
- Дадено - внезапно сериозно каза и тя. - Тръгваме.
С Васката застанахме от двете й страни.
- Не - отсече безцеремонно тя. - Без него, само ти.
Тръгнахме по уличките на зимна Москва. Минавахме през задни дворове, пресичахме подлези. Не знаех къде отивам и почна да ме тресе от студа и неизвестността. Но нямах избор. Пресмятах как ще ми бъде най-изгодно да действам. Обмислях стратегията си и гледах жената до мен. Мълчахме и двамата.
Стоях в средата на стаята. Гледах я как развива шаловете един по един. Очаквах да се появи всичко друго, но не й нежна пеперуда из под дебелата шуба и грубите валенки. Преглътнах. Тя ме погледна усмихнато.
- Какво, езика ли си глътна? Или вече се отказваш от сделката?
Грабнах я и я метнах на масата. Приближих лице до нейното и казах почти без звук:
- Готов съм и си държа на думата.
- Хубаво - тихо прошепна тя.- Банята е в края на коридора. Ако искаш, да влезем заедно?
Сутринта вървях по улицата бавно. Краката ми трепереха леко. Вдишвах въздуха жадно и алчно. Стисках скъпоценните бутилки в един сак на гърба и поглеждах часовника. Имах достатъчно време да си взема проекта и да стигна до Института за изпита.
Васката ме чакаше и обикаляше стаята като луд. Щом влязох, ме прегърна мечешката щастливо.
- Жив ли си още, брато?
Само му се усмихнах. Заменихме кашончето на Сибиреца и погледнахме двете бутилки на масата.
- А тези бутилки френско шампанско?- облиза се приятелят ми и ме погледна въпросително.
Намигнах му.
- За творчески принос в науката.
Засмяхме се и скрихме едната за другия изпит, а втората подарихме на професор Медведев.
До края на следването нямахме проблеми нито с шампанското, нито с изпитите.
© Илияна Каракочева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Има нещо такова!
-
Напомни ми за мечката, която още му носи мед...
-
Разказите са толкова различни, колкото и животът. Благодаря ти, Две, че ги четеш и се радвам, че те увличат и отпускат. "Амулет" е един от моите най-обичани разкази. Защото казва истини, които някак пропускаме в забързания си делник. Поздрав и от мен!
-
Чета те, Илияна, много ми харесват историите ти. Едни увлекателни, отпускащи. И този разказ ми хареса, но за амулетите ме остави без дъх!
Поздравявам те, искрено -
Избрала си най-красивото изречение, Мариана! Поздрав!
-
"Смехът й се разсипа на снега като кристалчета звезден прах."
-
Благодаря, Мариела и Маруся! Историята наистина е достоверна! Но не се е случила с мен! Поздрави и усмивки!
-
Целта оправдава средствата за постигането й!Чудесен разказ,достоверно звучи!
-
Страхотен разказвач си!!!Поздрав!!!
-
Аз не продавам, а подарявам сборника! Ще намеря начин да го доставя до теб, където си! Поздрави и усмивки от мен! Заслужаваш го!
-
Много бих искала да си взема сборника ти, но за голямо съжаление разстоянието не е малък проблем!
А как бих се радвала, ако можех да си го купя...
Защото ти си една от малцината, които чета в този раздел!
Заслужаваш си, Или!!! -
Севи, Ивана, благодаря ви! Удоволствието е мое да разбера, че сте прочели и този разказ. Сборникът излиза на 27 март и тогава е представянето. Ще Ви поканя специално!
Поздрави и усмивки! -
Не пропускам интересните ти истории, Илияна, чета ги с удоволствие и чакам с нетърпение да се появи сборникът.
-
И на мен много ми хареса идеята, като я чух. Поздрав!
-
Оригинална идея за постигане на простичка цел...Харесва ми! -
Опитах се да предам точно разказаната ми история. Радвам се, че се е получило интересно. Благодаря, Цветан и Надежда! Поздрави и усмивки!
-
Хареса ми! Хубаво разказваш, увлекателно!
-
Интересен поглед през мъжките очи...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
