Aug 28, 2020, 10:41 AM
Шапкарят 1
Multi-part work
-
1013 3 9Prose » Narratives
-
1070 2 10Prose » Narratives
3 мин reading
1.
Имаше нещо зловещо в онзи прозорец.
Беше последната вила преди гората. Прозорецът гледаше към дърветата и бе единствен от тази страна. Пердетата бяха винаги спуснати, въпреки че тук не достигаше слънчева светлина. На перваза бе поставена бронзова женска глава, която бе украсена с елегантна червена шапка от памук с широка периферия.
Винаги, когато отиваше към гората и минаваше оттам, Надя изпитваше някакво странно чувство и сърцето ѝ започваше да бие учестено. Никога не бе виждала хора тук, но бе чувала, че вилата е собственост на възрастен шапкар от Пловдив.
Днес денят беше мрачен и Надя реши да направи обичайната си разходка по-рано, преди да е заваляло. Мина покрай вилата на шапкаря и отново я обзе усещането за нещо нередно. В предната част имаше малка тераса с маса и два стола. Забеляза две чаши и кана, от която все още излизаше пара.
„Значи все пак има хора!“, помисли си Надя, но никой не се мяркаше наоколо.
Тя подмина и навлезе между дърветата, но чувството на безпокойство не я ...
Имаше нещо зловещо в онзи прозорец.
Беше последната вила преди гората. Прозорецът гледаше към дърветата и бе единствен от тази страна. Пердетата бяха винаги спуснати, въпреки че тук не достигаше слънчева светлина. На перваза бе поставена бронзова женска глава, която бе украсена с елегантна червена шапка от памук с широка периферия.
Винаги, когато отиваше към гората и минаваше оттам, Надя изпитваше някакво странно чувство и сърцето ѝ започваше да бие учестено. Никога не бе виждала хора тук, но бе чувала, че вилата е собственост на възрастен шапкар от Пловдив.
Днес денят беше мрачен и Надя реши да направи обичайната си разходка по-рано, преди да е заваляло. Мина покрай вилата на шапкаря и отново я обзе усещането за нещо нередно. В предната част имаше малка тераса с маса и два стола. Забеляза две чаши и кана, от която все още излизаше пара.
„Значи все пак има хора!“, помисли си Надя, но никой не се мяркаше наоколо.
Тя подмина и навлезе между дърветата, но чувството на безпокойство не я ...
© Ф Ф All rights reserved.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
