Вчера гледах една интересна карта на Северна Америка. Карта на различните етноси наричащи себе си американци. Те бяха обозначени с различни цветове върху географската карта на Северна Америка, и приличаха на най-шарената черга, която някога сте виждали. Разбира се на една такава карта поради мащаба не могат да се видят американските българи и затова аз се опитах да си ги представя. 

Все пак за двайсет години а САЩ съм пообиколил наоколо, запознал съм се и съм чувал за много български диаспори. Взех да си мисля първо за моят щат -Индиана. 

В Индианаполис българите са разпръснати къде ли не. Има ги навсякъде, но избягват източната част на града, за която се носи лоша слава на криминален район. Иначе може да срещнете българи на юг, запад и север. Особенно предпочитат север където районите са известни с хубавите си училища. 

Абе ако искате да срещнете българи в Индианаполис със сигурност, елате в парка Игъл крийк по православен Великден. Обикаляйки парка неминуемо ще се натъкнете на голяма полянка с навеси и скари където се пекат кебабчета, пие се Хайникен и група мъже и момчета ритат европейски футбол. Жените в тази група са необичайно красиви, а децата необичайно послушни за Америка. 

Там може да ни намерите със сигурност. През останалото време сме кой накъде. Работа, почивки, децата, България - всеки по задачи. Ние не се караме тук в Индиана. Не си завиждаме и не си правим кал . Причината не се крие в особенният ни морал, а във простия факт, че не зависим, ама никак, един от друг. Така остава да се събираме само за веселба и разтуха. 

Българи в Индиана има и в други градове. Има ни и в Блумингтън, и в Лафайет и във Форт Уейн и в Логанспорт. 

Като си помисля сега, където и да съм ходил в Америка навсякъде съм срещал или чувал за българи. Върхът беше преди година, когато отидохме в щата Мейн. Избрах едно миниатюрно, на никой неизвестно градче по Крайбрежието на име Уелс - малко рибарско селище заспало, унесено от песента на вълните, за десет месеца в годината, което се събужда от дрямката си за двата кратки месеца на туристическият сезон и после заспива отново. Много е на север Уелс за да представлява интерес за повече хора, но и там още на вторият ден се срещнахме с българи, които живеят в градчето. 

Има българи и в Кий Уест, и в Канзас, и в Уилингтон и в Финекс, и в Спрингфилд и Форт Лаудердайл...

Разбира се всеки е чувал за Чикаго - българският град, за диаспорите ни в Ню Йорк и Лос Анджелис, но ако направим една етническа карта на Америка и нанесем на нея българите обозначени с бели точки, за да се виждат на фона на другите етноси, ще се получи нещо, като тава пълна с добре осолена манджа от най-различни ингредиемти. 

Може англичаните да са месото, датчаните костите, италианците оливията и доматите, французите виното, мексиканците лютите чушки и боба, африканците черният пипер, но ние българите сме солта на Америка. Без нас тази американска манджа би била доста безвкусна. Солта изсипана на едно място нагарча и затова ние сме разпилени по целият континент, а комай и по целият свят-за да бъде вкусно. 

Често в България познати и приятели ми обясняват защо съм заминал. Обясненията им се свеждат до две неща - парите, и да се оправиш. Второто включва пари и други неща, специфични за всеки, който употребява термина. 

Знаете ли, не съм чувал българи в Америка да са толкоз категорични по въпроса защо са заминали. Аз самият и досега не съм сигурен защо заминах преди двайсет години, и защо продължавам да заминавам всеки път когато се върна в България. 

Да заминеш на трийсет е едно, а да заминеш на педесет - друго. Може би не си даваме сметка, но ние заминаваме всеки път, когато се приберем в България. Та ние винаги можем да останем нали? Защо хващаме самолета отново и отново? 

Страх ни е че няма да си намерим място в новата България? Нямаме работа в България? Децата ни са в Америка? Свикнали сме с живота в чужбина? Свикнали сме на хубаво и лесно? Надали. 

Аз предпочитам да си мисля, че ние българските емигранти си имаме мисия - да осолим световната манджа, да направим този голям свят по вкусен и интересен. 

България е просто една голяма солница със шарена сол поставена в средата на прясно опечена бяла и дъхава питка. Хубава е България, но без българи ще е безсолна. 

Просто солта ни в България е много, та понякога ни нагорчава от толкоз много сол на едно място. 

Разсипеме ли се по света горчилката изчезва и става просто вкусно. 

Може би всяка нация си има своето време и функция в световната миграция. Англичаните - мореплаватели и откриватели, мексиканците и датчаните - колонизатори на непознатите земи, африканците носят мистичното, французите финеса, ирланците хъса, италиаците семейните традиции, руснаците литературата, и накрая идва ред на нас-българите. 

Ние сме шарената сол на планетата. Малко сме, но без нас просто не е толкова интересно. 

А България ще си остане пак там, и пак ще е красиво кътче от рая, но като се разпилеем тук и там по света българите, дано един ден в България да има по-малко горчилка.