1 min reading
Бай Георги явно стоеше там с часове. Само в най-студените дни оставаше вкъщи покрай печката. Обичаше да бъде сред хората и да им продава радост. Там в парка движението не спираше, животът си течеше такъв, какъвто е - пъстър, точно като неговата стока.
- Животът е като моите въртележки, момиче! - ми каза той. Шарен, шарен, чак очите ме заболяват понякога...
- Аз нали не мога много да мърдам, стоя си тук и ги наблюдавам. Хората имам предвид. Млади и стари. Влюбени и самотници. Нерваци и непукисти. Богати или скитници. Всякакви... Ненормалните са най-нормални! - тъй да знаеш... За никъде не бързат и се радват на света! Ние - "нормалните" все бързаме... Да се чудиш закъде... Той вятърът и без туй не спира - къде по-силен, къде по-слаб - все движи въртележката... Дошли уж да се разходят, на морето и на парка да се полюбуват, а все сърдити - едни такива, ще се пръснат... Аааа..., точно като надути балони са - въздух под налягане... То аз и балони продавам, ама днес не съм ги надул, че вятъръ ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up