3 min reading
- Къде ме водиш, Алекс? - попита тихичко Петя, докато се опитваше да оправи червеното си шалче, което така добре се съчетаваше с новата и бяла блузка!
- Ще видиш, миличка! - отговори и спокойно той!
Петя погледна към черните вълни, които се разбиваха в скалите! Погледна и небето, то бе мрачно с черни, големи облаци... явно щеше да има буря! Петя се уплаши от гледката и стисна здраво ръката на Алекс!
- Спокойно, малката ми! - каза и той. - Не се плаши!
- Ще ми кажеш ли най-после къде ще ме водиш! - попита нервно момичето.
- Ще видиш! - за втори път повтори Алекс.
Последва тишина! Чуваха се единствено вълните на морето и крясъците на гларусите, които летяха наблизо и може би търсеха храна за себе си и рожбите си! Тишината бе нарушена от гласа на Алекс:
- Петя, искам да ти кажа нещо! Нали знаеш колко много те обичам?
В този момент сякаш стрела прободе сърцето на Петя! То се сви на кълбо, сякаш предусещаше какво ще стане! След такива думи следваше ''но не можем да бъдем заедно''! Да, тя бе ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up