МихаелаИлиева (Михаела Илиева)
17 27
May 15, 2020, 1:02 PM

Шепа откровения 

  Prose » Narratives
1070 0 1
1 min reading
Така бях се унесла във вихъра на носталгичните думи на сина ми, че чак забравих за срещата ни. Не бях подготвена. Не бях готова да му разкажа за случилото се днес. Гледаше ме строго. Знаеше, че го лъжа. Знаеше, че искам да му кажа нещо важно, затова избърза с въпроса.
- Криеш ли нещо от мен?
- Ами, не.
-Лъжеш ли ме?
-Не. За разлика от теб аз не лъжа.
- За какво съм те излъгал?
- Че ме... обичаш.
- А, аз обичам ли те?
- Да. Не. Не знам.
Какво говоря? В какво съм се превърнала? В какво ме превърна той? Аз съм поредната му плячка на думи. Той ме гледа страшно, а аз треперя. Най-накрая промърмори:
- Да.
- Да - че винаги ме лъжеш или да - че ме обичаш. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаела Илиева All rights reserved.

Random works
  • persian (Петър) Да бъде
    Да бъде
  • gurhito (Гюрхан) A woman... on her knees
    A woman on her knees ... must be respected and courted, not humiliated!...
  • ВТ (Вили Тодоров) Acrostic
    Astarte rules the hearts Giving love to people No one can avoid it Endless Sun Ray...
  • Ambrouse (Стефан) Ladies First
    Most of the patients were waiting quietly their turn at the consulting room on the first floor. Ther...

More works »