Човекът е мелодия, която непрекъснато се променя. Всяко настроение разбърква до неузнаваемост местата на нотите и душата зазвучава по начин, твърде различен от предишния. Понякога ритъмът се запазва, друг път става динамично по-бърз, а нерядко прилича на реквием. Но във всеки един от случаите музиката, която идва от дълбините на душата, е истинска, неподправена и сътворена по законите на хармонията.
Ние сме измислили вълшебни пет линии, за да поставяме на място всяка една от нотите, определящи същността на емоциите, които се композират вътре в нас. Разменяме местата на музикалните знаци, но линиите остават. Така е писано в книгите, касаещи проблемите за точния порядък на нещата във времето и пространството. На моменти ни се иска да „отскочим от пистата” и да долепим ухо до други паралелни светове и да усетим музиката, идваща отвъд прозрачните прегради.
Често пъти успяваме, после връщайки се обратно, бързаме да запишем дочутото, но...
Все още добро и зло се борят за надмощие, затова и музиката, която създаваме, е плод на моментната победа на едното или другото.
Мелодията на всеки живот е: грозен траш, красива ода на радостта, лека кавалерия, или болеро, но никога не е случаен набор от ноти. Шестата линия – тази на вътрешния баланс, ще превърне душата в божествен камертон и ще я извиси към Познанието и Мъдростта. И тогава нотите, подредени по неведом, хармоничен закон, ще се слеят в най-щастливия химн на Обновлението.
Дори да сме лоши композитори, ако случващото се около нас претворим в музика, сътворена от знаците на всеки щастливо изживян миг, рано или късно ще станем част от най-голямото произведение на Живота – Ренесансът на душите...
Кирето, 19.04.2012 г.
© Кирил Ганчев All rights reserved.