Jan 15, 2007, 10:23 PM

Shit Life2 

  Prose
1426 0 1
3 мин reading

Животът на всеки е преизпълнен със страдание и тъга. Поради тази причина всеки човек си създава свой - измислен, въображаем свят, в който е щастлив, всички негови мечти са сбъднати... Но тогава се появява някой, който грубо да те върне към действителността и ти разбираш, че тя е съвсем различна, в нея няма щастие... Мислиш си:

Защо ме върна към тази реалност? Защо не ме остави? Да не би да ме мрази?...

Вървиш по улицата, разминаваш се с хора и се чудиш:

Дали изглеждам добре? Дали ме харесват?...

Не го признаваш, но е така - пука ти от хорското мнение. Иска ти се всички да те харесват, макар да знаеш, че това е невъзможно...

Започваш да се държиш различно, с действията си нараняваш хората около теб (дори да не искаш). Живееш, но мразиш, ненавиждаш живота си... После порастваш, влюбваш се, мислиш си, че най-сетне си открил щастието, най-сетне всичко се е подредило, но отново грешиш... човекът, който обичаш, ти забива нож в сърцето и сякаш го върти и дълбае, за да страдаш повече... Иска ти се да умреш, правиш опит за самоубийство, но някой те спира, някой те спасява, но Защо?.. Дали наистина иска да живееш или просто няма да понесе да те гледа как умираш?... Опитваш се да продължиш да живееш както преди, но не можеш, не смееш, ами ако се влюбиш пак... Ами ако и тя ме "нарани", ако пак страдам? Не искам! Прекалено голяма и силна е болката! Не искаш пак да те боли! Страдаш, тъжиш, не искаш да си жив, но живееш... Напук на всичко си жив, но за какво?...

Остаряваш, умираш и на прага, прад портите на Ада (да, на Ада, Ада, защото си причинил толкова болка и страдание на хората около теб, хората, които обичаш - дори да не го съзнаваш - че не заслужаваш да отидеш в рая) ти се спираш, с единия крак вътре и се обръщаш, виждаш живота си като на лента, всички твои грешки, постъпки, всичко, което си правил, а не е трябвало... Искаш да видиш какво си постигнал, поглеждаш пак, но не виждаш НИЩО, всичко е разрушено, от теб е останало едно голямо НИЩО!!!Преминаваш през портите, те се затварят, с тях се затварят и очите ти. ТИ СИ МЪРТЪВ!!! Мислиш си, че със смъртта всичко е свършило, че светът един път завинаги се е отървал от напаст като теб... Обаче, както обикновено, грешиш! След теб ще се роди друг (може би вече протяга ненужните си ръце, може би в момента открадва първата си глътка въздух, може вече да се е родил) и този друг, този НИКОЙ ще повтори грешките ти, след него ще ги повтори друг, дори в този миг може някой да прави същите грешки... Това е животът - един кръговрат от грешки, едно огромно страдание!!!

Голяма част от хората (според мен) са минали, минават или ще минат по този път!

Много по малко са хората, които не вярват в този път, но това е, защото тях няма кой да ги изтръгне от измисления им свят. Тези хора биват наричани ЛУДИ, човекът ги затваря в лудници, защото дори не понася да гледа щастливи лица...

Аз пък съм от третия тип, те са хора тръгнали по този(грешния) път, пътят на страданието, но са се спрели по средата на кръстопът и решили, вместо да продължат по него, да се върнат, да се борят, за да променят съдбата си! На тях пък им викат оптимисти или глупаци, но аз предпочитам да съм борещ се глупак, вместо да съм обикновен глупак, който, когато умре и поглежда назад, не вижда НИЩО! Е, аз искам да видя НЕЩО!

Ти, приятелю, ще се присъединиш ли към мен, искаш ли, като се обърнеш, да видиш нещо?!

© Кристиян Тодоров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Пишеш страхотно! Прочетох всичките ти произведения, но това ме впечатли наистина много. Споделям възгледите ти - и аз предпочитам да съм "борещ се глупак, вместо да съм обикновен глупак" и живея, за да мога един ден да видя "нещо" след себе си. И да, вярвам, че всички се интересуват от чуждото мнение и на пук на маската, сложили на изстрадалите си лица, отново и отново се опитват да се харесат на останалите. Поздравляния за таланта Малко млади хора имат силата дори да мислят като теб в днешно време! Ефала
Random works
: ??:??