Пред витрината стоеше дребно момченце и по луничавата му муцунка личеше, че е от онези деца, които винаги питат нещо, а, ако се вгледаш внимателно в очите му, ще видиш, че зениците му приличат на въпросителни. След като си тръгна, на стъклото остана отпечатъкът на изцапаната му с шоколад длан. Вече втора седмица минаваше от тук, но така и не посмя да влезе в книжарницата. Но успя да разпита просяка на ъгъла, мисли ли да влага пари на борсата, разказа за изключително любопитния полет на светло сивия гълъб, който живее на терасата, и предрече времето по ставните си болки. Истината е, че никой не познаваше това дете, майка му или поне някой свързан с него. Всеки опит да разберем нещо за него беше повече от неуспешен. И така в края на въпросната втора седмица всички от квартала се отказаха от всякакви опити да разпитват. Та точно през тази седмица момчето се реши да влезе в книжарницата и естествено изсипа около милион въпроса. Не вярвах, че е възможно някой да говори толкова много. След к ...