3 min reading
Лъжицата в ръката ми караше тъмно-кафявата смес в купата да се завихря. Нямаше нужда да я гледам, за да знам кога е готова, след толкова години практика го усещах по съпротивлението, което оказва. Мислите ми неволно се върнаха към случилото се тази вечер.
Фирменото парти на „Валънтайн Ко“ беше в разгара си, музиката достигаше до мен приглушена от стените. Излязох от тоалетната и приближих към банкетната зала. Двамата мъже бяха застанали с гръб към входа и не ме виждаха, но аз ги разпознах. Тъкмо щях да ги известя за присъствието си, когато замдиректорът на компанията Донован Блейк чукна чашата си в тази на Валънтайн и се засмя.
- За теб, приятелю! Фирмените партита на компанията винаги са върха. Тази година доста си се постарал с организацията. Затвърждаваш си позициите ли?
- За всички усилия по подготовката тази година ще трябва да благодариш на сестра ми.
- Затова ли темата тази година е шоколад? А аз се чудех какво те е прихванало? И като стана на въпрос... Малката женичка от шокола ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up