Единствено гневът беше завладял съзнанието ми, докато вървях през притихналия малък парк. Въздухът беше топъл, нажежен от яростно греещото слънце и когато го вдишах, в опит да се успокоя, това изобщо не помогна. Беше някак гъст и врял като клокочещ захарен сироп. Всичко се завъртя за миг пред очите ми, но продължих решително да крача.
Всъщност, причината за яростта ми беше доста незначителна. Но склонността ми да преувеличавам дреболиите и да ги анализирам, превръщайки ги в перипетии, си казваше думата. Реално, просто ми беше омръзнало от високомерните хлапета, за които трябваше да се грижа. Но в главата ми, това беше проблем от изключителна важност.
Бяха малки, пищящи и отвратителни. И, за капак на всичко, определено смятаха, че светът се върти около малките им руси главици и, че всеки е длъжен да се посвети изцяло на незначителните им детски желания. "Нормално"-казах си. Все пак бяха деца на богати и заможни родители, които предпочитаха да наемат невръстна детегледачка като мен, пред ...