3 min reading
31 декември!
Викове от щастие, еуфория покриваща лицата, телефонни обаждания и непрекъснатия въпрос „Къде ще празнуваш?”, а след него следват и с кого ще бъда, какво ще пием, какво ще ядем, подаръци и т.н. Вече от няколко дни съм се наслушала на тези думи и почти машинално започвам да разказвам, за да не ми се налага отново да ги чувам. „Какво ще облечеш?” задава ми този въпрос най-добрата ми приятелка още на тридесети вечерта. Гледам я опулено и учудено… Ама аз е трябвало да си избера и тоалет ли? Това се случва към обед на тридесет и първи, когато разтварям вратите и на трите гардероба и тръгвам да човъркам из всеки рафт. Вадя блузи, рокли, поли, дънки, панталони, сака и т.н. и т.н. Дълго търсене, дълго преобличане и постоянно тропане по вратата на стаята ми придружено с гласа на баща ми „Ела да измиеш чиниите!”. Налага ми се да бързам, но искам да избера нещо хубаво. Защо? Ами все някоя светкавица ще ме замери и после ще пратя снимката на любимия ми… Трябва да съм красива!
След дълг ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up