ЩАСТИЕ
Слънцето изригна в лилаво. Клони се сборичкаха и листакът кипна. Вятърът зацвили нервно, а небето се сви и запулсира болезнено.Светът заподскача, претърколи се и се обърна, увисна за миг и се завъртя шеметно, образувайки фуния. После изчезна.
- Мамка му!
- Е?
- Мамка му, мамка му, мамка му!
- Казах ли ти?
- Уф, мамка му!
- Сега вярваш ли ми? Не можело да е толкова истинско, а? Убеди ли се, копеле? Неее, не не ми отговаряй, още нищо не си видял. Нищичко! Почакай да срещнеш своята Ева. Ще ти експлоадират топките , копеле.
- Мамка му...
Лина се втренчи с тревога в жълтеникавата кожа на приятеля си.Очите му бяха хлътнали в орбитите си – пресъхнали гейзери от сиво безразличие.Тежки сини кръгове на продължително безсъние се смесваха с мръсотията по изопнатото му лице. Острите му черти тънеха в белезникавата мъгла на отсъствието – Виктор бе тук и го нямаше.
- Какво ти става? Къде си? – Изпроси си само леден поглед и никакъв отговор. – Не говориш с мен, не ме желаеш, гледаш в една точка ...