Има неща, които не могат да бъдат докоснати и неща, които не могат да бъдат разбрани. Има неща, които не могат да бъдат видяни и неща, които не можеш да опишеш с думи. Неща, които можеш единствено да почувстваш с всяко късче от сърцето си, с всяка пора от душата си, с всяка частица от тялото си. Едва тогава се докосваш до тях.
Всички говорим за щастие. Всички слушаме за него и се стремим към него. Всички се борим и плачем за една глътка радост. През целия си живот вървим по стръмните пътища, преминаваме през трудностите, които ни се изпречват, преодоляваме препятствията, които ни спират, рискуваме всичко, което имаме, раздаваме се, молим се със сълзи на очите и продължаваме да живеем в търсене на щастието. Само че, знаете ли, че колкото и да го дирим из света, то не е навън. То е в самите нас. Диша тежко в гърдите ни. Диша тежко, затворено в клетка в сърцето ни. То чака да го пуснем да излезе. То само чака да му дадем свобода. То само чака да разпери крилата си над нас и да ни следва. ...