Дните, прекарани с теб, са тъй близо в моето съзнание, но ти отдръпна се от мен след моето признание. Бях искрен и с това сгреших. Обичах те! И си заплатих. Благодаря ти за отделените дни, часове и минути. Благодаря ти за този скъп миг, в който, макар и в илюзия, се чувствах щастлив. Благодаря за деня, в който за първи път в моя живот казах обичам. Открих себе си в теб, но не знам дали го разбра, сърцето ми дни и нощи за теб горя и мислех, че ти си моята съдба. Да можех само да видя какво мисли твоята глава, какво чувства твоята душа. Но само надеждата дебне в мен. Виновницата за всички мои страхове. Дразнителят на моето сърце, пленителят на моята душа. Събужда в моя разум пламенни илюзии за светли и щастливи дни, но само образи са те. Изчезват и не е било.