Ще доживеем ли, дневниче?
2
Днес настроението ми се подобри..Отново съм при плоските закачалки у Tомас. Кученцето му Манолете ме посреща на вратата и докато не клекна , да ме близне по бузата, не ме оставя на мира. Правя го за удоволствие на Томас, не за мое, защото Манолете е от онези характери, за които казват:„Пусни го под леглото, то ще се качи отгоре!“ Той ми разказва историйките си по време на лов и лае като луд, да се хвали.Щастлива съм, че Томас излиза от нерви, притичва за намордника , за да му затвори зурлата и диалогът ни приключва!
Манолете смята, че ако се тръкне в краката ми, ще разкисне сърцето ми и ще му помогне да махнем преградата, да може да си лае непрекъснато, докато съм там. Настанява се в краката ми, за да ми спъва работата и Томас скача от мястото си, хваща го за врата и го влачи по пода към спалнята. Той се запъва в паркета, Томас отваря вратата и го хвърля вътре. Като не може да лае(от намордника), Манолете дращи с лапи по вратата, но Томас си сяда спокойно пр ...