Мисля да издам стихосбирка
Или за приятелството и злобата
Когато напиша нещо, първо го давам на приятели и чакам техните реакции. За фейлетоните ми няма нужда от много приказки. Щом се смеят, докато четат, значи съм добре. Или следва: „Това е за боклука, а върху това поработи още малко!” В стиховете не съм много силна. Реших да се допитам дали да пуснa в „Откровения” два мои стиха. Пращам ги по пощата на една приятелка поетеса и чакам да ми каже „Да” или „Не”. Чакам час, два и й звъня да я питам получила ли ги е. И да й кажа да не се притеснява да ми каже, ако не стават за нищо. Обещавам й да не плача много.
- Чакай малко, работим върху първото. Трябва да сменим една дума, защото се губи ритъма.
- Два часа за една дума?! Какъв ритъм, аз да не съм композитор?! И кои работите?
- Ами аз го прочетох на други двама поети и те го харесаха... Само да намерим думата, която най ще пасне. Нали може да я сменим, за да звучи по-добре?
- Аз ако знаех, че толкова ще те затрудня, нямаше да ти го пращ ...