2 min reading
Потапям главата си в нереалния свят, в света на спомените ми и те виждам на пейката в парка. Тичам към теб, гушнала под ръка подаръка за рождения ти ден. Прегръщам те, а кутийката пада на земята, бях я забравила, виждах само теб. Навеждаш се и я взимаш, усмихваш се, отваряш я и слагаш на ръката си тежката гривна. Харесва ти, нали? Разбира се, каквото и да ти бях дала, щеше да се зарадваш, защото е от мен. Обичаше ме толкова много! Аз също… и продължавам.
Ето ни рано сутринта в твоя апартамент, събуждаме се и долепяме устни на момента. Ръката ти плавно минава по лицето ми, всеки ден го изучаваш толкова внимателно, сякаш да се убедиш, че съм си същата. Челата ни се допират и се усмихваме един на друг. Ставам, за да направя по чаша ароматно кафе, а ти ми подвикваш, че отново съм рошава. Разсмиваш ме, сядаме на масата, а ти палиш цигара. Неприятно, но пак те целувам, защото те обичам.
Виждам вълните да се изпреварват, боричкат весело, а ние тичаме по пясъка. Хората ни се карат, че ги зарив ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up