Ще те позная с душата си
Знам, че в този необятен свят, някъде те има,
някъде бродиш в пространството
и мисълта ти е устремена към мен...
Знам, че те виждам и ти говоря в мечтите си,
които понякога приличат на истина...
Знам, че ще дойде момент, когато ще те открия през времето
и ще застана на пътя ти с тайна надежда -
да позная очите ти...
А в тях ще открия себе си!
І
Тик-так, тик-так... - часовникът като неуморим съдник отмерваше педантично секундите и безцеремонният му ритъм като удар от чук се забиваше в напрегнатото съзнание на Даниел. Нощта отдавна бе навлязла в потайните си владения и сънят властваше над уморената планета. Но Даниел не можеше да заспи, макар че преброи вече няколко стада с овце, преброди незрим из пространството, с надеждата да се загуби нейде из лабиринтите му и да потъне в царството на съня. Но сънят просто бягаше от него, сякаш се страхуваше да го приюти в покоите си. ...