Приятелката ми се казва Сийка, на галено й викаме Джозефин. Та тя има рожден ден. Майка й - леля Милка, е дошла от село за празника. Масата е отрупана, чашите са пълни, музиката е надута „до дупка", всички говорят, без да се слушат. Един от гостите подхваща издалеко:
- Лельо Милке, я ми кажи как сте на село? Сигурно всичко си имате?
- А, добре сме, не се оплакваме.
- А зимнината свършихте ли?
- Как тъй, мазето още е пълно - и туршийка има, и компоти, и винце, и ракийка, че и от прасето в бурканите.
- А мъжът ти как е, бива ли го още за оная работа?
- Абе що не намалите тая музика, нищо не чувам! За какво ме питаш, за работата ли? Бива си го още, ами, то само това му е в акъла.
- А, стига бе! Ние, дето сме по-млади, вече не можем, пък дядото - все това му било в акъла. А всичко ли правите, както си му е редът?
- Пешо, престани! Голем зевзек си! - Сийчето се опитва да озапти комшията си.
- Всичко правим, няма това-онова! - отсича леля Милка. Приятелката ми сритва майка си под масата, а тя се сопва: Ей, к'ва си, остави ме да си поговоря с човека!
- А свирки?
- Какво говориш? Като идеме в гората само му кажи... до гуша ми е дошло от неговите свирки, мани! Майстор е в това отношение, ама на мен ми е омръзнало от неговите щуротии. Много е музикален, много!
- Е, майко, нема що!
- Какво, майко? Не е ли така?! Знаеш го баща ти, все с нещо да се занимава, все нещо ново измисля...
- Браво, бе! А ние мислиме селяните залупени.
Когато празникът свърши и гостите си тръгнаха, приятелката ми ядно сгълча леля Милка.
- Защо говориш глупости, ма майко, защо ме излагаш пред хората? Момчето те пита как сте със секса, а ти „Всичко правим, няма това-онова!" Как не те досрамя?
- Ле-ле-е, това ли ме питал? Ама нали сте надули музиката и нищо се не чува, аз си мисля, че за селската работа ме пита. Брей, че мръсник! Ти що ме не срита бе, майка?
Деси, човек никога не знае. Внимаваш ли какво си пожелаваш?! Петинка, сритана съм отвсякъде. Ванина, радвам се, че съм ти усмихнала деня! Ангар, според мен - никой! Белоснежке, пращам ти хиляди усмихнати целувки! Алиса, това твоето направо е страхотен комплимент. мерсаж! Елена, пращам ти стотина усмивки, да си имаш резервни! Стами, точно, кой за какво си мисли. После музиката им виновна.
Десита, това е по действителен случай. Приятелката ми Надя така си подреди мъжлето. Ние сме цяла група приятелки, подвизаваме се под кодовото название: "ОТДЕЛ ЗА БЪРЗО РЕАГИРАНЕ". На повикване сме. Коя със съвет, коя с парфюм, нов тоалет...Мъжете ни са се видели у чудо, но не ни напускат да им се незнае. Защото сме като отвързани кученца. А ни напуснаха, а...развинтвайте си фантазиите и няма да сбъркате.
Когато се събираме Креми, Меричка, Пинче, Христо и Ани, моля ви не усилвайте музиката, защото...После като описвам срещата да не стане: "Ама аз не съм много музикална" и тем подобни! Виждате какво се получава. Благодарско!!!
Винаги съм била против прекалено силното слушане на музика.
Чрез редица изследвания е доказано, че вредата десетократно повече пъти надвишава ползата от това музикално удоволствие.
А иначе комбинацията между недочутото, недоразбраното и недоизказаното винаги е водила до прекрасни комични за околните ситуации.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.