А-а-а, ето къде се реело немирното ми хвърчило! Видях го над покрива на лечебницата и таман се бях ухилил до уши, когато ме стреснаха яростно мучене и тропот. Замръзнах и едно мускулче на бузата ми заподскача. Изтръпнало погледнах към поляната. Селският бик гонеше ветеринаря. Човек пред животно, с все сили тичаха към мене. Аз се промъкнах зад оградата на лечебницата, открехнах дворната порта и след като докторът влетя, я треснах зад гърба му. Заключих я, а сетне и двамата побързахме да се скрием в голямата зала - на сигурно място.
- Запомнил ме е, пустият му бик! Когато беше теле го оперирах и още зъб ми има, затуй като ме види и ме погва - задъхано рече човечецът и грохна на един стол.
Аз побързах да се покатеря на станока, който служеше за преглед на добитъка и да погледна през прозореца:
- Спокойно. Двама гледачи уловиха бика, овързаха го и сега го теглят към обора - казах убедително, както винаги говореше майка ми. Сетне се превъртях няколко пъти по една от гладките пръчки на стано ...