Нилара
- Бориен, благодаря ти че откликна на молбата ни! Хубаво е да знаем, че все още си част от отбора.
- Форел, Рев също е. Просто в момента е разстроен, че му се налага да промени рутината си. Знаеш, ако се задържиш за малко по-дълго време на дадено място започваш да го възприемаш като дом ако разбира се не притежаваш друг.
- Скоро и ти и той ще притежавате, момчето ми. Винаги съм искал само най-доброто за трима ви, защото за мен сте като децата, които никога не успях да създам.
-Зная, Михай. За нас пък ти си дори нещо повече от баща. Защото не само ни научи как да воюваме, но и как да живеем достойно. Колкото и да ти благодаря, няма да е достатъчно. Разбирам защо ни изпращаш на запад. Ще го приема, въпреки че и аз като Рев не съм съгласен да се крия от бурята, когато съм един от малкото които биха могли да я озаптят.
- Значи не вярваш, че войната ще свърши скоро?
- Разбира се, че не! Войната винаги ще продължава. С или без химери, но не е възможно да съществува абсолютен мир и то ...