Нилара
-Полковник Ферум, какви са заповедите ви?
Не мисля, че бих могла да крещя по-силно. Канонадата, която заглушаваше гласовете ни не спираше дори за миг. Обстрелваха ни по земя и от въздуха, а местността, в която се намирахме представляваше широко и равно поле. А казваха, че на запад щяло да е скучно, защото било спокойно. Но самата ни среща и присъединяване към вече разположени по някакъв странен план военни части на границата говореше, че спокойствието е последното, на което можем да се надяваме тук.
Бориен и Рев гледаха на прокопаните окопи със снизхождение. В сравнение с укритията, които можеха да ни предложат планинските възвишения и пещерите в тях това тук бе направо жалка картинка. Но нямаше да успеем да се придвижим до там преди да са ни изравнили със земята. Като че се намирахме в безизходна ситуация и бяхме обречени.
-Получих съобщение, че противовъздушната ни отбрана е започнала контраатака. Ако премахнат заплахата отгоре, на земята ще успеем да се справим. Артилерията о ...