Вилемира
–Не отива на една дама да стои сама край огъня, не мислиш ли?
Големите тъмносиви очи се вдигнаха към мен и в тях като че се разгоряха още по-ярки пламъци от тези, край които седеше тя. Толкова много изящество, събрано в едно човешко същество. Не вярвах, че е възможно онези ужасни експерименти да създадат подобна прелест. Не беше само тя, имаше стотици други и дори ги бях виждала, но точно в нея имаше нещо по-особено. Вероятно дори не го осъзнаваше, но беше малка вълшебница с огромна сила. Силата да омайва и подчинява. Странно е, че точно аз го казвам. Обаянието ѝ вероятно действаше доста по-силно на мъжете, но нямаше как да не повлияе и на мен. Все пак съм жена на върха в един почти изцяло мъжки свят. През повечето време ми се налага да пренебрегна факта, че принадлежа към слабия пол. Не се оплаквам, има си и своите предимства. Гледам на света с двойно по-ясен поглед от повечето хора. И точно сега виждам един извор с жива вода пред себе си. Няма да пропусна шанса си да пия от ...