Всичко се разрази за минути. Докато дядо Минко седеше на пейката пред вратника и чакаше някой да сe излъже да мине да си побъбрят, като се радваше на новоизлюпените щъркелчета отсреща на електрическия дирек, небето така причерня и натежа!
- Не е на хубаво тази жега през май. Ще докара не живителен дъжд, а поразия небесна… – поклати глава дълбокомислено.
Говореше си на глас, то па и кой щеше да го чуе? Опразни се селото. Имаше няколко дечурлига, но и тях ги караха в съседното село на училище. А неговите бяха в околийския. Още малко, да раздадат свидетелствата по 24-май на първолаците, и щяха да дойдат.
Кречеталото му говореше, понякога спореше и с него. Телевизорът де. Синът му плащаше и тока, и кабелната, да си има дружинка.
От години обаче си имаше пернати приятели. Тогава и в Орнитоложкото дружество се записа, и тетрадка-дневник да разказва живота на пернатите си приятели започна да води, заради които в цялата околия го знаеха като бай Минко Щърка. Семейство щъркели свиха гнездо точн ...