Шведска приказка
Част втора
Нощната тишина обгръщаше цялото крайбрежие. Единствено прибоят я нарушаваше ритмично. Луната беше посребрила върховете на дърветата в парка, а лунната пътека водеше към далечни непознати страни.
Моника, облечена единствено в сребърната лунна светлина, се беше изтегнала в шезлонга и бавно поглъщаше на малки порции кехлибарената течност. Джек съзерцаваше мълчаливо тази нереална картина, която изненадващо се беше разкрила пред погледа му. Недоумението му беше безгранично, просто не вярваше на собствените си очи. Нима той седеше на този хотелски балкон, облян от лунните лъчи? А чаровната жена до него? Нима тази красива чужденка наистина го беше поканила да съзерцават заедно морето? Джек, опитният “казанова”, беше загубил своята увереност, прочутото му “дар слово” беше замлъкнало, сякаш някаква непозната сила беше парализирала гласните му струни. Гледката, която се разкриваше пред очите му, беше толкова необичайна, красива, вълнуваща, възбуждаща, че обиграният “Д ...