Живеем в размазана като яйце в бетонна стена реалност, която е ехидно смееща се беззъба вещица в сърцевината на изтощените ни от грозно, болно препускане между лични проблеми, опразнени стремежи и кухи идеали умове. Уверено смятам, че заслужаваш да те наградят на бляскава церемония с огромен златен медал, ако все още не си полудял от всекидневното целесъобразно отровно празнословие на силните на деня, на чиито банални, нереални и формални обещания за по-добро и светло бъдеще вече изобщо не вярваш, защото открай време чашата преля и ти писна да те окуражават, че някога всичко ще бъде наред, и да ти обещават, че слънцето ще изгрее и на твоята улица, а на финала безмилостно да се подиграват с едничката ти вяра, смачквайки я като фас в закоравелите си от скършване на съдби и надежди ръце. Когато изрекат името ти, не изпитвай капка срам от факта, че ще излезеш пред много хора и навярно ще се наложи да изнесеш някаква кратка трогателна реч, в която ще споделиш как се чувстваш и какви усилия ...