Силата на майчината любов
Такова си тръгна откакто се излюпи: хилаво и апатично. Щом майката или бащата се доближеха до гнездото, братчетата му го избутваха и дори стъпваха върху него, за да поемат с широко отворените си човчици храната. Я успееше нещо да лапне, я не. После си намери местенце в единия край на гнездото и докато другите мъници цвърчаха и обхождаха с неспокойни очи простора и въртяха глави във всички посоки като ветропоказатели като чакаха храница от мама и тате, лежеше кротко и мирно.
Мама усети, че нещо не е наред и винаги гледаше преди другите да са изпразнили човката ѝ да успее да му подаде нещичко.
Един ден тате Птичко ги избута от гнездото: урокът на живота - да ги подготвят за дългото пътуване на юг. Тупнаха изненадани на земята, отръскаха главици и инстинктивно започнаха да подскачат и разперват крила, да подхвърчат и подбутвани от мама и тате да се приберат обратно в гнездото, Урокът се повтори и следващите няколко дни, докато се научиха сами да се прибират в гнездото и още докато падаха от него да разперват крила и да не тупват като зрели круши.
Само Мънѝчка изоставаше - подскачаше, переше крилца, но не успяваше да стигне сама гнездото. Тате я гледаше строго и осъдително, не я виждаше как ще отлети с тях. Но мама упорито грижливо я сгушваше под крилото си и връщаше обратно.
Дойде денят. Всички птици бяха се скупчили на няколко околни стрехи и покриви и само чакаха знак от Водителя, за да тръгнат по дългия си неизменен път.
В гнездата оставаха само болните и немощни стари птици.
Изведнъж небето притъмня - ятото засенчи слънцето. То се изви в дъга докато се наместят всички и се присъедини някоя закъсняла птичка, и бавно потегли.
С последните изостана мама: на гърба си понесе Мънѝчка, сърце не ѝ даде да я остави в гнездото.
Първите няколко дни преход бяха леки: ятото не бързаше, циганското лято беше благосклонно и времето и вятърът помагаха на ятото да набере аванс. Когато спираха за нощувка или почивка, мама Птица гледаше винаги да нахрани Мънѝчка, и чак след това намираше и за себе си. Вечер я сгушваше под крилото си и заспиваха като една.
Една сутрин, когато ятото се прегрупираше за пътя си към слънцето, мама птица отново изчака Мънѝчка да се качи на гърба ѝ. След малко ятото се вдигна и бавно полетя. Изведнъж на мама ѝ олекна на гърба, и тя видя до себе си, редом с нея, да лети и Мъничка. Тате Птичко и братята ѝ долетяха и ги обкръжиха. Цялото семейство полетя заедно, в средата мама птица и Мънѝчка: то ги пазеше от вятъра и подкрепяше.
Слънцето се издигаше и ги зовеше към топлите страни, а едно гнездо остана празно да ги чака пролетта да се завърнат.
© П Антонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
РосиДимова (Росица Димова) - Роси! Домъчня ми за МънИчка, и си го потърсих да си го препрочета. Как се зарадвах, че си го прочела! ❤️ 😘
-
Пепи, много хубав и силен разказ! Майките са нашите ангели пазители и на земята и на небето! 🌹🌹
-
2. за храна. Из цялата околия се разчу за смесеното семейство, което отглежда щъркелчетата заедно. Един ден от националната тв пристигна цял екип с една красива къдрокоса репортерка. Цял ден операторът кръстосваше двора с камерата, а следобед репортерката взе интервю от дядо Минко. През деня тя пък обиколи цялото село и поразпита за това-онова, научи и за оринтоложкото дружество.
Във вечерните новини цяла България научи за Щъркелово, както в околията наричаха селото на дядо Минко, а той с прословутия му тефтер беше сензацията и телевизионната звезда на селото си.
.... и така, до есента, когато птиците се събират да отлетят. Враната ще ги изпрати и ще остане да пази гнездото до пролетта, когато се завърне новото ѝ семейство, а селото ще се увеличи с още гнезда.
**********************
Приказка! -
Ще я изменим. Враните правят гнезда много нависоко. За съжаление градушката унищожава цялото гнездо на враните. Мама врана 3 дена обикаля в кръг около тополата след градушката, но разбитото гнездо го няма, децата ѝ ги няма. А останалите сираци, щъркелчетата, все гладни, все по-силно цвърчат и пиукат. Сърцето на враната сякаш чу изгладнелите голишарчетата, и доближи гнездото. Огледа ги, след малко се издигна и най-после се отдалечи от злощастната топола. Скоро се завърна с пълна гуша и започна да храни малките. Изневиделица долетя щъркелът, но като не чу изгладнелите цвърчения на малките, кацна отстрани до гнездото и само гледаше как черната птица храни неговите сирачета. На следващата вечер враната се сгуши в края на щърковото гнездо. Тя вече беше част от семейството. Всичката любов, която имаше към децата си, които изгуби в пороя, даряваше на осиротелите щъркелчета. Когато баща им започна да ги учи да летят, тя само гледаше или ходеше за
-
Харпун (Костадин Шимов) - като деца, преди да научим, че земята е кръгла и от южното полукълбо птиците летят на север, казвахме "На юг" или "към южните страни". А то си е откъдето и да го погледнеш, все към слънцето! 🌞
-
LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна) - 🌹
-
Поучителен разказ!..
-
ИРЖИ - благодаря! 😘
-
Много вълнуващо разказче, Пепи! Дори при животните майката е жертвоготовна към своите рожби, а като си помислим за подобни примери от живота на хората...Има майки, които си хвърлят деца в контейнери или ги пребиват....Много поучителна е твоята история! Дълбоко докосва!
-
Сяветличке - благодаря ти за хубавия коментар!
-
Такива са майките, самоотвержени птици.
Браво за затрогващата творба, Пепи! 🌹 -
💐 🐦 ❤️ Благодаря и за "любими"!
-
Краси, Елке - Благодаря!
Bezzhichen (Безжичен) - благодаря за коментара!
Пишех го с идеята, че майката не се отказва до последно.
Благодаря на всички ви! -
Толкова хубаво нещо отдавна не съм чел!
-
Написано с любов! Много ми хареса!
-
Много хубаво написано за деца. Защото понякога възрастните си мислят, че всичко знаят или поне така им се налага. Но има какво да се учи от природата.
-
Слънцето е живот,
Благодаря! Поздрав! -
Към топлото слънчице,а Пепи?Поздрав.
-
Руми 🌺 благодаря!
-
Не само циганското лято, сърцето ти е такова инък не би го написала! Успех
-
Циганското лято е виновно!
Благодаря 🌺 Наде! -
Днес ми е едно такова...Благодаря, за топлинката, Пепи!
-
Благодаря, Марианка, за коментара! 🐦
-
Благодаря ви ❤️!
Написа ми го тази сутрин есента, и споменът за една "Майчина сълза" в букварчето, за което си спомнихме вчера с една позната, -
Ох, че хубав разказ! Не знам дали човек има нужда да чува само истини, но на добрина определено няма насищане. И няма да има.
-
Обич...Истинска обич.
-
Благодаря!
-
Затрогващо.
Поздравявам те.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
