Купих си комплект чаршафи. Италиански. Хубави и скъпи. Сто процента памук. И в любимите ми цветове – сиво, розово, лила. Меки и нежни на допир.

Донасям ги с радост вкъщи. Нямам търпение да ги застеля, да видя леглото си, колко ли хубаво ще изглежда. Махам припряно старите, които на практика са още съвем чисти, тъй като съм ги сложила преди два дена.

Много обичам да ми е красиво и уютно.

Започвам ритуалните действия, изпълнена с благоговеене. Първо постилам тъмнорозовия долен чаршаф. Малко е големичък, но пък така добре обхваща матрака.

Следват възгланиците – обличам ги нетърпеливо в новите калъфки, които  изпълват стаята с топлите си пастелни цветове. Харесват ми. Радвам им се. Седят елегантно и приканващо на мястото си.

Накрая идва ред на „пухенката”, както моята приятелка Тони нарича леката завивка от гъши пух. Вадя калъфа от опаковката, разтварям го, разстилам го върху леглото.

И замръзвам!

Огромен е!

Моята пухенка се събира два пъти в него. Гледам го втренчено и гърлото ми започва да се свива и да се превръща в буца от нещо тежко и бодливо.

Разбирам, че поддадена на шопинг-страстите си, въобще не съм внимавала. Купила съм комплект за брачно ложе, matrimoniale, както го наричат онези от Ботуша.

Съвсем забравих, че отскоро съм отново single.

Какво да се прави – силата на навика!