Nov 4, 2020, 1:19 AM

Силует в нощта 

  Prose » Narratives
502 0 1
5 min reading
Един прозорец на първия етаж на терасата на частна къща искреше в нощната тъма.Щурчетата се ослушваха и лениво се обаждаха.Силует на полугола жена се мяркаше за кратко.Тихо дихание покриваше света с нежни въздишки.Някакви шумни птици нарушиха покоя на отминалите илюзии и разрязаха облаците с крясък.
Малка, деликатна женска ръка се показваше от тясната тераса и сякаш дирижираше валс към лекия полъх на вятъра.
Устните и,бледи и леко напукани, припяваха стара песен, а тялото и, белязано от годините, се опитваше да намери подходящия ритъм и да се включи в настоящето, с плаха надежда за повече сън.
Ала някак не успяваше, защото времето беше оставило своя неистов отпечатък и мускулите атрофираха, а ставите-болезнено се обаждаха.
Какво правеше тази жена сама на балкона, оставила илюзиите на потока на дните? Защо така отчаяно се стремеше да върне младостта, толкова крехка и толкова искрена, а минутите се удряха в грозния крясък на птиците?
Един непознат мъж гледаше като хипнотизиран, а тъмните ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ана Янкова All rights reserved.

Random works
: ??:??