Онази сутрин те видях да влизаш. Видях те, да. Ти се материализира с едно много тихо Пук, за да не те чуя… Обаче аз чух. Събудих се и те видях да стоиш в празната ми синя стая… празна беше наистина. И мен ме нямаше там, ако човек може да се довери на онова, което виждах, макар очите ми изобщо да не бяха сини тогава… ако все пак избере човек да им се довери, то значи в стаята бяхте само ти и моите обувки… не съм материалист и не се олицетворявам с вещите си… особено пък с обувките… особено пък с разни сини обувки… значи и мен ме е нямало…
И така, ти вдигна брадичка, за да проследят ушите ти добре рикоширането на твоето собствено Пук в стените. Когато стените за рикоширане свършиха, ти послушно отвори уста, уж от учудване, за да може Пук да се прибере пак между ребрата ти. Ти се огледа из стаята… видях те как въртиш глава озадачено, понеже си мислеше, че в моята стая е претъпкано с разни механизми, машини, кутии, касети, апарати, бележници, епруветки и, разбира се, няколко неща, за които ...