5 min reading
Старият мъж се наведе до пружиненото легло и внимателно извади дървения куфар от там. Ясемин развълнувана чакаше до него. Бялата ù ленена рокличка стигаше до коленете, а френската дантела нежно бе плисирана по краищата ù. Същата дантела събираше немирните детски къдрици на опашка. Очите ù като палави бадеми сияеха от нетърпение, а розовите ù бузки блестяха като нектарини.
- Дядо, този куфар на колко години е? - попита детето.
- Май има вече 40... - отговори дядото.
- 40 ли?! Това не е ли много, дядо?!
- Е да, за теб са много, мое малко жасминче, но за мен не са... - каза мъжът, усмихвайки се на внучката си.
Боядисаният с блажна боя в синьо дървен куфар изведнъж се превърна в антика пред очите на малкото момиче. Повдигна глава и погледна тъжно дядо си, навярно и той бе антика! Това бе голямо откритие за нея!
- Дядо, ти антика ли си? - попита развълнувано детето.
Старият човек размърда вежди в учуда и се засмя на глас.
- Де да бях и аз антика, мило дете! Но не съм! Ха сега, докато не съм ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up