„... Кой ли месец е сега, хич и не знам? Ако погледна слънцето, ще кажа: август е – виж как се сипе жар от небето. Ако погледна ореха обаче, ще кажа: не е август – септември е, виж колко орехи са попадали по земята, значи узрели са, пред есен е.
Не мога да кажа кой месец е. Загубих нишката на времето. Пък и все ми е едно – август ли е, септември ли е.
Аз и годината не знам коя е. Защо ми трябва да знам? Моите години ги броих до седемдесет, после престанах да ги броя, защото зачаках умирачката. Все се надявах, че Господ няма да ме забрави, няма да ме подмине и ще си ме прибере при себе си. Добре, ама нещо като че ли ме урочаса. Де днеска, де утре, де другия месец, де догодина – не ще и не ще.
Откак спрях да си броя годините трябва да са минали петнадесет. А може и повече.
Да се чуди човек откъде крета тоя живот у мене? Сутрин не ям нищо. Не ми се яде. Нарамя мотичката и право на градината. Там наравно с другите копая, не се давам и на младите. Ако ме питаш защо го правя, няма да мога да ...