Четири части джин, една част кюрасао, натрошен лед, няколко капки лимонов сок. Петнадесет секунди в шейкъра, прецеждане в коктейлната чаша, украса от лимонова спирала на ръба ѝ. Когато всичко е под ръка, коктейл „Синя Луна” не ми отнема и минута...
В онази вечер това беше най-продаваното питие. Нямаше как да е друго. Името на бара беше „Синя Луна”. На самия плаж, на метри от морето, където шумът от плискащите се вълни носеше успокоение и забрава. За същата нощ астрономите бяха обещали истинска юлска синя Луна. Това обещание бе напълнило бара. Ясното небе и пълнолунието бяха факт. Колкото до цвета на Луната... Е, да. Погледната през чаша с едноименния коктейл, можеше да мине за синя. На клиентите ми нейният цвят беше последното нещо, което ги интересуваше. Те бяха тук или да завържат запознанство, или да се видят със стари познати, или просто да удавят самотата си в чаша. Ако не ставаше в една, в няколко чаши. А аз бях този, който им помагаше. Барманът трябва да е съпричастен и на болки ...