Синя роза
Идваш! Усещам го!
Звъниш.
А аз стоя, хванала дръжката на вратата и не знам дали да отворя.
Страх ме е от теб.
Страх ме е да видя очите ти, молещи за прошка.
Страх ме да видя как от тях се стичат горчиви сълзи...
НЕ! Аз няма да се поддам.
Няма да позволя да ме нараниш още веднъж и след това да казваш: „Съжалявам!”.
Ти не си човек, а чудовище без сърце.
Лъжеш и мамиш без капка жал, и когато някой ти обърне гръб, ти нападаш като лешояд.
Виждаш ли? Аз не се поддадох. ...