„Аз, Ричард Томпсън, тържествено се заклевам, като член на гилдията на мимовете никога и при никакви обстоятелства да не огласявам дочутото или видяно от мен по време на работен пост…”
Из клетвата…
Гилдията на мимовете спря да функционира. Прочетох го във всички ежедневници, тиражираха го всички ТВ канали. Тръгна си епохата на детството, на цветните петна сред сивите сгради, живите скулптури и дишащите обозначения.
Някога мимовете били части от циркови или театрални трупи. По-късно се организирали в Гилдия и предприели нова инициатива: Чрез живи цветни скулптури да разкрасяват градовете. Разпределили се по градски зони и по цветове.
От детските години си спомням красавиците от група „Дъга” край централния фонтан.
Седем момичета с изваяни фигури, облечени в цветни трика, всяка в отделен цвят на дъгата приседнали в полукръг на ръба на фонтана. Дълги часове не помръдваха, не говореха, сякаш не дишаха. Интересно беше да се наблюдават когато се сменяха. Почти незабележимо приближаваше момич ...