Здравейте, приятели мои!
Чудя се как ли да започна този предговор?!.. Нека ви разкажа мъничко за своя живот:
Аз съм Алекс, на 19 години, от София. Оставили са ме в дом за деца. Не им е харесало нещо в мен на тези, които са ме родили. Но пък ето - на годинка и половина ме е осиновила моята майка и с нея сме заедно и досега, тя е семейството ми. Имах трудно детство – смених доста детски градини и училища, поради проблеми в социализацията. Боря се и искам всичко да е наред. И успявам, макар че не е лесно. Когато бях на десет или единайсет, осъзнах, че освен момичета, харесвам и момчета. Оттогава живея и се приемам такъв, какъвто съм. Хубаво ми е. Не се обиждам от нападки или шеги по тази тема, а напротив – забавлявам се, дори иронизирам себе си понякога.
Винаги съм бил общителен и благодарение на това чух безброй истории на хора от най-различна възраст и пол. И научих доста. Като например това, че не можем да променим хората, колкото и да ни се иска. Не го правете и не се опитвайте, моля ...