СИРОМАШИЯ И БОГАТСТВО
- Тате, хайде да обядваме.
- Няма какво. Забравили сме чантата с яденето у дома.
- И какво ще правим сега?
- Ще си починем и ще продължим да работим гладни. Няма нищо да ни стане, ако веднъж не ядем.
Половината от сеното е събрано. Денят е горещ, струйки пот текат по загорелите им от слънцето тела.
- Да отидем на реката да се изкъпем - предлага момчето.
- Добре. Да отидем - съгласява се бащата.
Оставят вилите и тръгват през окосената ливада. Сеното мирише приятно. Чува се примамливият шепот на реката в ниското.
Хладината на водата ги ободрява, сякаш отмива умората от тях. Те се плискат, боричкат се, развеселени и доволни. На брега слънцето бързо изсмуква влагата от кожите им. Но гладът отново се обажда.
- Сега, както съм изгладнял, да има един топъл хляб и малко сиренце, ще го изям целия - казва синът.
- Целият няма да можеш - отвръща бащата. - Веднъж един сиромах попаднал на богата трапеза. Натъпкал се яко той и като гледал още колко много ядене има, рекъл: "Ех, ...