Светла Гунчева е познат автор на любителите на поезията. В единадесетата си по ред поетична книга тя ни споделя съкровени неща, разсъбличайки душата си и мислите, и чувствата си. Традиционно аранжира вече няколко от книгите си, като изважда “пред скоби“ една творба, която формулира, обобщава и един вид събира поетичната есенция от цялата книга, заедно с това тази пилотна творба дава и нейното заглавие. На фона на перманентната и усилваща се в последно време инвазия от прозаични миниатюри и полусвободни стихове, които поизместват вече силаботоническите стихове, Светла Гунчева за пореден път доказва, че дълбоки философски послания и идеи могат да бъдат поднесени и в класически стих. Има предпочитания към ямба. Често използва дълги изречения със сложен синтаксис. Въпреки че строфичните анжамбмани никак не са рядкост, стихотворенията ѝ не са монолитни. Понякога за сметка на една-две стъпки в повече или нееднаквост в каталектиката, тя ни казва каквото има да ни каже по своя оригинален начин ...